Емануил още прави вестник с пишеща машина
Уникален вестникар от Смолян е една от реликвите на безкористната публицистика. Емануил Консулов е известен в града като човекът-вестник, тъй като безусловно самичък, без сътрудници, издава към този момент 28-а година " Чар ". 84-годишният мъж е неповторим и с това, че подарява вестника си. " Цената е 25 стотинки, но не желая тази сума да ме дели с читателя, макар че нито той ще обеднее, нито аз ще забогатея ", споделя издателят.
Емануил не може да схване компютъра, продължава да твори на пишеща машина, въпреки че към този момент стана съвсем невероятно да се намерят ленти. " Можех да го науча компютъра. В началото бяха скъпи за мене, но щом навлязоха всеобщо, и ми станаха безинтересни ", споделя смолянският публицист.
Почти постоянно в чантата си носи вестници и раздава на познати и непознати. Преди кризата през 2009-а издавал вестника два пъти в месеца, в този момент един път печата сред 600 и 800 бройки четири страници във формат А3. Сам си странира текстовете, но на хартия, а по-късно му ги набират и странират на компютър.
Има три пишещи машини, в този момент употребява " Марица ", която е на 35 години. Първата получил в завещание от татко си, който бил счетоводител в смолянското село Гела. Самоук в специалността, той загинал на фронта в Югославия и Консулов останал сирак на 11 години. Освен машината за писане, татко му Иван донесъл в Гела и първия радиоприемник и грамофон.
" Вестника го финансирам с реклами, и то най-вече от другари, които не ме задължават по никакъв мотив, както това става с политическата реклама ", споделя Консулов. Не пуска политически материали. Акцент в изданието му са остарели истории за Родопите, песни, мемоари, а мотото на " Чар ", написано над главата, е: " Откриване и преоткриване чара на планината Родопи и онази хубост, която се таи в сърцата и душите на родопчани ".
Консулов е фамозен и с друго - още когато бе извънредно за българския щемпел, пуска полугола мацка на последна страница на " Чар ". Апетитната фотография на момиче се кипри до вицове от родния завършек на издателя. " Сега мадамите ми ги намират другари и ги обявявам, споделят че в интернет било цялостно ", усмихва се доайенът.
Той съжалява, че елементарният човек е липсващ от медиите, а мястото му са заели политиците. " Прекалено доста се написа за политика и се дава акцент на сензацията в днешно време ", ядосва се човекът-вестник.
За него вестникарството е най-хубавата публицистика, тъй като написаното остава и всеки може да реши що за стока е създателят на материалите. Затова е написал и книги с импресии, къси разкази и есета, модерни родопски приказки.
" Цял живот съм бил публицист, като се пенсионирах, се чудех какво да върша и взех решение да продължа това, което мога. Ала обстановката през 1991 година в сектора се бе трансформирала радикално и по тази причина продължих самичък ", споделя Консулов. Така вестникът му става първото частно издание в Родопите след измененията.
Консулов почнал да написа още на 17 години. Учил първо в гимназията в Девин, след това приключва в Чепеларе, като сирак бил в Дом за юноши. Първата му дописка била отпечатана в " Родопска истина " през 1950 година, в която се разказвало за особено основано населено място за горски служащи в планината. Там секачите разполагали с къщички, фурна, магазинче.
През 1961 година станал постоянен книжовен помощник към тогавашния областен вестник " Родопски порив ". При назначението му обаче зародил проблем, нямал висше.
Тогавашният основен редактор Атанас Примовски сложил въпроса пред Министерството на труда, че претендентът има гений, само че няма нужното обучение. Получило се писмо от министерството, че Консулов може да заема работно място за висшист.
" Разликата сред мене и висшиста е, че той може да изясни за какво тази запетая или тире е на това място, а аз не мога, слагам ги по вътрешен глас до ден сегашен и доста рядко бъркам ", смее се вестникарят.
Опасни гафове Дървеният глава Живков
До пенсионирането си смолянчанинът минава всички стъпълца в занаята - от дописник до редактор и организатор в регионалния вестник. Винаги обаче ще си спомня за един случай, когато той и сътрудниците му били на ръба на уволнението. При издаването на един от броевете на първа страница излязло заглавие " Нашият първи дървен началник други Тодор Живков ".
След като броят бил отпечатан в целия тираж, се усетили, че вместо " държавен " пишело " дървен ". Уплашените публицисти натоварили целия тираж и го занесли в гориста околност в планината над Смолян, изкопали трап и запалили всички вестници. А поради грешката напечатали нов брой.
Първи частен " банкер " в соца
Консулов е прочут измежду сътрудниците от неговото потомство и като създател на първата частна взаимоспомагателна каса още по време на соца. " Работех на доверие и без лихви. Тогава не получавах висока заплата, но имах доста възнаграждения, във всички джобове тъпках пари. От тях образувах тая каса. На един бележник записвах кой колко взима. Давах заеми на всичките 15-ина сътрудници тогава и никой не ме завлече ", спомня си Консулов.
Бившата ме гонеше с нож
Разводът на Емануил от дълго време е станал градска легенда. Бившата му брачна половинка го хванала, че изневерява. " Признавам си, кръшнах, но чашата преля, когато вместо нейното име назовах това на актуалната ми брачна половинка. Тя се ядоса, взе от кухнята нож и искаше да ме коли, по тази причина се разделихме ", признава журналистът.
Дамите и до момента не пропущат среща с него, защото е необичаен благородник и постоянно в положително въодушевление. /Марица.бг
Емануил не може да схване компютъра, продължава да твори на пишеща машина, въпреки че към този момент стана съвсем невероятно да се намерят ленти. " Можех да го науча компютъра. В началото бяха скъпи за мене, но щом навлязоха всеобщо, и ми станаха безинтересни ", споделя смолянският публицист.
Почти постоянно в чантата си носи вестници и раздава на познати и непознати. Преди кризата през 2009-а издавал вестника два пъти в месеца, в този момент един път печата сред 600 и 800 бройки четири страници във формат А3. Сам си странира текстовете, но на хартия, а по-късно му ги набират и странират на компютър.
Има три пишещи машини, в този момент употребява " Марица ", която е на 35 години. Първата получил в завещание от татко си, който бил счетоводител в смолянското село Гела. Самоук в специалността, той загинал на фронта в Югославия и Консулов останал сирак на 11 години. Освен машината за писане, татко му Иван донесъл в Гела и първия радиоприемник и грамофон.
" Вестника го финансирам с реклами, и то най-вече от другари, които не ме задължават по никакъв мотив, както това става с политическата реклама ", споделя Консулов. Не пуска политически материали. Акцент в изданието му са остарели истории за Родопите, песни, мемоари, а мотото на " Чар ", написано над главата, е: " Откриване и преоткриване чара на планината Родопи и онази хубост, която се таи в сърцата и душите на родопчани ".
Консулов е фамозен и с друго - още когато бе извънредно за българския щемпел, пуска полугола мацка на последна страница на " Чар ". Апетитната фотография на момиче се кипри до вицове от родния завършек на издателя. " Сега мадамите ми ги намират другари и ги обявявам, споделят че в интернет било цялостно ", усмихва се доайенът.
Той съжалява, че елементарният човек е липсващ от медиите, а мястото му са заели политиците. " Прекалено доста се написа за политика и се дава акцент на сензацията в днешно време ", ядосва се човекът-вестник.
За него вестникарството е най-хубавата публицистика, тъй като написаното остава и всеки може да реши що за стока е създателят на материалите. Затова е написал и книги с импресии, къси разкази и есета, модерни родопски приказки.
" Цял живот съм бил публицист, като се пенсионирах, се чудех какво да върша и взех решение да продължа това, което мога. Ала обстановката през 1991 година в сектора се бе трансформирала радикално и по тази причина продължих самичък ", споделя Консулов. Така вестникът му става първото частно издание в Родопите след измененията.
Консулов почнал да написа още на 17 години. Учил първо в гимназията в Девин, след това приключва в Чепеларе, като сирак бил в Дом за юноши. Първата му дописка била отпечатана в " Родопска истина " през 1950 година, в която се разказвало за особено основано населено място за горски служащи в планината. Там секачите разполагали с къщички, фурна, магазинче.
През 1961 година станал постоянен книжовен помощник към тогавашния областен вестник " Родопски порив ". При назначението му обаче зародил проблем, нямал висше.
Тогавашният основен редактор Атанас Примовски сложил въпроса пред Министерството на труда, че претендентът има гений, само че няма нужното обучение. Получило се писмо от министерството, че Консулов може да заема работно място за висшист.
" Разликата сред мене и висшиста е, че той може да изясни за какво тази запетая или тире е на това място, а аз не мога, слагам ги по вътрешен глас до ден сегашен и доста рядко бъркам ", смее се вестникарят.
Опасни гафове Дървеният глава Живков
До пенсионирането си смолянчанинът минава всички стъпълца в занаята - от дописник до редактор и организатор в регионалния вестник. Винаги обаче ще си спомня за един случай, когато той и сътрудниците му били на ръба на уволнението. При издаването на един от броевете на първа страница излязло заглавие " Нашият първи дървен началник други Тодор Живков ".
След като броят бил отпечатан в целия тираж, се усетили, че вместо " държавен " пишело " дървен ". Уплашените публицисти натоварили целия тираж и го занесли в гориста околност в планината над Смолян, изкопали трап и запалили всички вестници. А поради грешката напечатали нов брой.
Първи частен " банкер " в соца
Консулов е прочут измежду сътрудниците от неговото потомство и като създател на първата частна взаимоспомагателна каса още по време на соца. " Работех на доверие и без лихви. Тогава не получавах висока заплата, но имах доста възнаграждения, във всички джобове тъпках пари. От тях образувах тая каса. На един бележник записвах кой колко взима. Давах заеми на всичките 15-ина сътрудници тогава и никой не ме завлече ", спомня си Консулов.
Бившата ме гонеше с нож
Разводът на Емануил от дълго време е станал градска легенда. Бившата му брачна половинка го хванала, че изневерява. " Признавам си, кръшнах, но чашата преля, когато вместо нейното име назовах това на актуалната ми брачна половинка. Тя се ядоса, взе от кухнята нож и искаше да ме коли, по тази причина се разделихме ", признава журналистът.
Дамите и до момента не пропущат среща с него, защото е необичаен благородник и постоянно в положително въодушевление. /Марица.бг
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ